AI Дизайн Власт

Намираме се в преломен момент в софтуерното разработване. Дискусията често е за това какъв дали AI пише най-добрия код (Claude срещу ChatGPT) или къде къде трябва да живее AI (IDE или CLI). Но това е грешната дискусия.

Истинският проблем не е в поколение на кода. Истинският проблем е в валидирането него.

Ако възприемем ИИ като „Vibe Coders“ – където ние задаваме намерението, а ИИ извършва изпълнението – ще създадем огромен поток от нов софтуер. Рояк от ИИ агенти може да генерира повече код за една минута, отколкото старши разработчик може да прегледа за седмица. Човекът се превърна в тясното място (bottleneck).

Решението не е още хората. Решението е Авторитет по ИИ дизайн.

От Занаятчия до Фабричен Директор

Традиционно „Органът по проектиране“ (Design Authority) е група архитекти, които се събират веднъж седмично или месечно, за да одобрят или отхвърлят даден проект. В свят на високоскоростно AI развитие този модел е безнадеждно остарял. Той е твърде бавен и твърде реактивен.

Когато преминем към „Изхвърлящ се код“ (Disposable Code) – софтуер, който не рефакторираме безкрайно, а изхвърляме и генерираме отново, когато изискванията се променят – нашата роля се променя фундаментално. Ние вече не сме зидари, които редят камък по камък. Ние сме архитектите на фабриката, която печата стените.

Но кой контролира дали тези стени са прави?

„Gauntlet“: Автоматизирано бойно кръщение

AI Design Authority не е човек, а процес (pipeline). „Изпитание“ (Gauntlet), през което всеки ред генериран код трябва да премине, за да стигне до производство. Този процес не замества човешкия преглед на кода нищо, а с нещо по-добро.

Работи на три нива:

1. Изпълнителната власт (Генерирането)
Ние не искаме един AI за решение, а три. Караме Gemini 3, GPT-5 и модел с отворен код (като Llama) да работят паралелно по един и същ проблем. Това предотвратява тунелно виждане и преодолява „мързела“, от който понякога страдат големите езикови модели (LLM). Този подход също така научно изследван и доказва, че можете да предотвратите AI халюцинации и да изграждате много дълги вериги без грешки

2. Твърдият филтър (Законът)
Тук няма място за дискусии. Кодът трябва да се компилира. Линтерите не трябва да се оплакват. И най-важното: Тестове на черна кутия трябва да преминат. Ние не тестваме дали функцията работи вътрешно (това може да бъде манипулирано от AI), а тестваме дали системата прави това, което трябва, отвън. Тестът се проваля? Директно в кошчето.

3. Мекият филтър (AI журито)
Това е истинската иновация. Останалите решения се представят на специализиран „Гласуващ AI“. Този агент не пише код, а чете код. Той е обучен върху нашите архитектурни принципи, изисквания за сигурност (OWASP, ISO) и регулаторни норми (Закон на ЕС за ИИ).
Той гласува: „Решение А е по-бързо, но Решение Б е по-сигурно и по-добре следва нашата микроуслугова архитектура.“

Победителят отива в производство.

Триъгълникът на властта на софтуера

Този модел налага разделение на властите, което липсва в много екипи.

• Законодателната власт (Архитектът): Архитектът пише „Конституцията“. Проптовете, архитектурните документи (project-description.md, rules.md en principles.md), твърдите изисквания. Архитектът определя какво какво изграждаме и защо.
• Изпълнителната власт (Кодиращите Агенти): Те изпълняват. Бързо, евтино и под покровителството на човешки разработчици.
• Съдебната власт (Органът по Дизайн): Независим AI слой, който проверява за съответствие със закона.

Заключение: Новата роля на Архитекта

Това ни освобождава от тиранията на синтактичните грешки и ни позволява да се съсредоточим върху това, в което сме добри: Системно мислене. Откриване на истината. Структура и вземане на решения.

Въпросът не е дали ИИ може да напише нашия код. Това вече е решено. Кодът става до голяма степен заменим.
Въпросът е: Смеете ли да пуснете контрола върху изпълнение за да си върнете контрола върху качество отново?