Авторитетът по AI дизайн

Ние сме в повратна точка в разработването на софтуер. Дискусията често е за това който дали AI пише най-добрия код (Claude срещу ChatGPT) или къде къде трябва да живее AI (IDE или CLI). Но това не е правилният въпрос.

Проблемът не е в генерират от кода. Проблемът е в валидиране него.

Ако възприемем ИИ като „Кодери на атмосфера“ – където ние задаваме намерението, а ИИ извършва изпълнението – ние създаваме огромен поток от нов софтуер. Рояк от ИИ агенти може да генерира повече код за една минута, отколкото старши разработчик може да прегледа за седмица. Човекът се превърна в тясното място (бутилката).

Решението не е повече хората. Решението е Авторитет по ИИ Дизайн.

От занаятчия до фабричен директор

Традиционно „Органът по проектиране“ (Design Authority) е група архитекти, които се събират веднъж седмично или месечно, за да одобрят или отхвърлят даден проект. В свят на високоскоростно разработване на ИИ този модел е безнадеждно остарял. Той е твърде бавен и твърде реактивен.

Когато преминем към „Изхвърлящ се код“ (Disposable Code) – софтуер, който не рефакторираме безкрайно, а изхвърляме и генерираме отново, когато изискванията се променят – нашата роля се променя фундаментално. Ние вече не сме зидари, които редят камък по камък. Ние сме архитектите на фабриката, която отпечатва стените.

Но кой контролира дали тези стени са прави?

„Ръкавицата“: Автоматизирано бойно кръщение

AI Дизайн Орган (AI Design Authority) не е човек, а процес (pipeline). „Ръкавица“ (Gauntlet), през която всеки ред генериран код трябва да премине, за да стигне до производство. Този процес не замества човешкия преглед на кода нищо, а с нещо по-добро.

Работи на три слоя:

1. Изпълнителната власт (Генерирането)
Ние не искаме един изкуствен интелект за решение, а искаме три. Караме Gemini 3, GPT-5 и модел с отворен код (като Llama) да работят паралелно по един и същ проблем. Това предотвратява тунелното виждане и преодолява „мързела“, от който понякога страдат големите езикови модели (LLM). Този подход също така научно изследван и доказва, че можете да предотвратите халюцинациите на ИИ и да изградите много дълги вериги без грешки

2. Твърдият филтър (Законът)
Тук няма място за дискусии. Кодът трябва да се компилира. Линтерите не трябва да се оплакват. И най-важното: Тестове на черна кутия трябва да преминат. Ние не тестваме дали функцията работи вътрешно (това може да манипулира ИИ), ние тестваме дали системата прави това, което трябва да прави отвън. Тестът се проваля? Директно в кошчето.

3. Мекият филтър (AI журито)
Това е истинската иновация. Останалите решения се представят на специализиран „Гласуващ ИИ“. Този агент не пише код, а чете код. Той е обучен по нашите архитектурни принципи, изисквания за сигурност (OWASP, ISO) и регулации за съответствие (Закон на ЕС за ИИ).
Той заявява: „Решение А е по-бързо, но Решение Б е по-сигурно и по-добре следва нашата микроуслугова архитектура.“

Победителят отива в производство.

Триъгълната политика на софтуера

Този модел налага разделение на властите, което липсва в много екипи.

• Законодателната власт (Архитектът): Архитектът пише „Конституцията“. Подканите, архитектурните документи (project-description.md, rules.md, skills.md en principles.md), твърдите изисквания. Архитектът определя какво какво строим, кой го строи, как и защо.
• Изпълнителната власт (Кодиращите Агенти): Те изпълняват. Бързо, евтино и под егидата на човешки разработчици.
• Съдебната власт (Органът по Дизайн): Независим AI слой, който проверява за съответствие със закона.

Заключение: Новата роля на Архитекта

Това ни освобождава от тиранията на синтактичните грешки и ни позволява да се съсредоточим върху това, в което сме добри: Системно мислене. Откриване на истината. Структура и вземане на решения.

Въпросът не е дали ИИ може да напише нашия код. Тази тема вече е приключена. Кодът до голяма степен се превръща в продукт за еднократна употреба.
Въпросът е: Смеете ли да поемете контрола върху код да ги пуснете, за да възстановите контрола върху качество да си върнете?

уведоми ме